Много от по-новите планински велосипеди имат пълно окачване. В миналото те са имали твърда рамка и вилка. В началото на 1990 година планинските велосипеди са започнали да имат вилки с предно окачване - това прави карането по неравен терен по-лесно и леко като усещане върху ръцете на колоездача. Първите вилки с окачване са имали около 1 1/2 до 2 инча ( 38 до 50 мм. ) от окачването. Скоро след това някои дизайнери на рамки са направили рамка с пълно окачване, която дава на колоездачите плавен ход по време на пътуването. Дизайнерите на по-новите рамки и вилки са намалили теглото, повишили са големината на окачването, както и усещането от карането по неравни терени. Много заключват задното окачване, докато колоездачът върти трудно педалите или се изкачва- с цел да се подобри ефективността на въртене на педалите. Повечето рамки и вилки с окачване имат около 4-6 инча ( 100-150 мм.) от окачването, а повечето рамки и вилки с окачване направени за спускане и фрийрайд имат около 8 или 9 инча ( 200 или 230 мм. ) от окачването. Доста колоездачи предпочитат да карат велосипеди с окачена рамка и почти всички състезателни планински велосипеди използват вилка с окачване.Съществуват различни производители на велосипеди с окачване. Те правят свои собствени системи за окачване, за да допълнят и интегрират напълно велосипедната структура.
